Плешките са добре наклонени, свързани с добре изразена холка. Тялото е средно дълго, с добре развит гръден кош. Задният пояс е овален, добре развит и замускулен. Крайниците са здрави, с добре очертани стави и сухожилия. Има здрави копита. Конете от тази порода имат силно влияние върху подобряването на много европейски полукръвни породи коне. Те са подходящи и за леки впрягове, както всички полукръвни породи коне, но най-добри резултати постигат в класическите дисциплини, особено в прескачането на препятствия и в обездката. Представители на тази порода са печелили олимпийски медали. Племенно стадо от Тракененска порода има в ИЖ Костинброд.
НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОФЕСИЯТА РАБОТНИК В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
В много страни отглеждането на коне за добив на месо е приемлива практика. Конкретно в България, както и във всички славяноезични страни, конете са смятани за интелигентни помощници на човека и поради тази (чисто психологическа) причина, консумацията на месо от тези животни се смята за неприемлива.
Страната ни има добри традиции в отглеждането и развъждането на коне от Арабска порода и Арабската порода Шагия, като арабският кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната.
СПЕЦИАЛНОСТИ ПО ПРОФЕСИЯТА Коневъдство и конна езда
Почистването и дезинфекцията на целия двор, включително и на конюшните, Коневъдство са важни задачи в коневъдството. Това унищожава патогените, предотвратява заболяванията и подобрява общото благосъстояние на конете.
Езда, коне
Отглеждането на коне се извършва в конеферми. Конят се е използвал дълги години като основен помощник, като впрегатен и ездитен добитък.
Професионални сдружения и организации – Съюз на птицевъдите в България
Национален съвет по генетични ресурси в животновъдството
Програмата позволява не само теоретично запознаване с посочените проблеми, но и придобиване на практически умения. По-важните от тях са екстериорна преценка, определяне възраст и породна принадлежност, работа с ездови и впрегатни коне.
Учебната програма по дисциплината “Коневъдство” дава теоретичните постановки по отношение на произхода на коня и породното разнообразие. Особено внимание е отделено на екстериорната преценка и съществуващите недостатъци. Подробно са разгледани и въпросите за спецификата при селекцията, размножаването, тренинга и изпитванията. Застъпени са и основни въпроси от областта на храненето, развъждането и технологиите на отглеждане на различни категории коне, използвайки знанията, придобити по съответните фундаментални дисциплини.
Поради това прахът и замърсяванията трябва да се отстраняват редовно от силозите.
Каракачанският кон е характерен за планинските райони и популацията му е концентрирана главно в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин.